Google Translate


Реклама за ГОСТИ

Web Hosting

Нови статии

Теми във форума

Нови файлове

Последни Връзки

Ние в Facebook

НОВА ГОДИНА

Новогодишен Брояч

<strong>19-ти Декември</strong>
19-ти Декември

Коледен Венец

Още 5 Дни до Бъдни вечер.

Реклама за ГОСТИ

Web Hosting

Синоптик

Вход

Потребител

Парола



Забравихте паролата си?
Поискате си нова тук.

Календар/Събития

<< Декември 2018 >>
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
          1 2
3 4 5 6 7 8 9
10 11 12 13 14 15 16
17 18 19 20 21 22 23
24 25 26 27 28 29 30
31            
Утре: Още...:

Мини-Чат

Трябва да влезате за да пуснете съобщение.

jekov
10-11-2018 16:26
Съболезнования за кончината на Йочка Пировска.Мир на праха й!

jekov
07-11-2018 18:50
Бог да го прости,нашия съселянин, Динчо Марков Пировски!

jekov
02-11-2018 12:50
Вечна му памет на Желязко Тенев, йеромонах Павел Бачковски.

jekov
28-03-2018 12:26
#кемеровомыстобой.
Почивайте в мир!

jekov
25-01-2018 09:01
Почивай в мир, лельо Дино!Не ти вдъхнахме надежда за по-добро!

Поглед от сателита

ТРОЯНОВО

Трояново Сателит

 

БЕЛИ БРЯГ

БЕЛИ БРЯГ

Сподели в Twitter

Google +1

XXII Олимпийски зимни игри

Банер само за ГОСТИ Only for Guests Registration Регистрация

Web Hosting

Йерархия на статиите

История на Детелините

Прредоставено от г-н Йонко Гочев, от с. Малка Детелина на майка ми – Елена Йовчева Иванова, родена в с. Голяма Детелина, омъжена в с. Малка Детелина за баща ми Иван Грозев (Хаджията).
Преписът е направен от Ирина Иванова Грозева - Василева, родена в с. Малка Детелина.

=====================================================
Според  сведенията  на  историческия  музей  в  гр.  Нова  Загора  и
преданията на нашите дядовци и прадядовци историята на селото ни е
следната:
Преди  повече  от  280-300  години  селата  Голяма  и  Малка
Детелина  са  били  заедно  едно  село,  находящо  се  в  местността
„ЯЛЪКЛА”  между  реките  Чобаназмак  и  Гледачевски  азмак  и  се  е
казвало само Терфилий.
Според  народните  обичаи  по  онова  време  всяка  година  на
„Водици” януари (Йорданов ден) са къпели младоженците мъже в река
Чобаназмак  за  здраве  и  дълголетие.  Но  веднъж  се  случва  нещастие-
удавил  се  младеж  младоженец,  което  става  причина  да  се  скарат
родовете помежду си, разделят се и за да не се гледат помежду си се
заселват в Голяма Детелина на сегашното й място, а Малка Детелина в
местността „Юрта” близо до устието на р. „Поповарека” срещу старите
гробища  и  „Бонюва  чешма”.  Тогава  селата  са  били  по  10-15  къщи,
заселвани основно по родове, джинсове.
По  това  време  България  е  била  под  турско  робство.  По  тези
места край реката Чобаназмак е минавал главен път – дайлийския път.
Много  често  по  него  са  се  движели  даалий,  кърджалий  и  други
грабителски,  турски  групи.  Много  пъти  селото  ни  е  било  нападано  и
ограбвано от даалий, башибозуци и кърджалий.
При  едно  такова  нападие  селото  е  било  ограбено,  разрушено  и
напълно  опожарено.  Изплашеното  му  население  избягва  в  Голяма
Детелина,  където  се  укрива  и  намари  спасение.  В  подкрепа  на  това
предание  е  местността,  която  носи  името  „ДААЛИЙСКИ  ПЪТ”  в
землището на селоти ни край реката „Чобаназмак” (р. Овчарица).
По- късно след разрушаването на селото в местността „Юрта” на
мястото  на  днешното  ни  село  Малка  Детелина  се  заселват  двама
българи  Джелеп  Божко  от  Голяма  Детелина  и  Иван  Желязков  от
Медникарово.
Първият  заселник  на  сегашното  ни  село  Малка  Детелина  е
Джелеп  Божко.  По  онова  време  той  живеел  в  село  Голяма  Детелина,
занимавал се е с търговия на овце и е откупувал натрупания данък за
овцете. Така го знаели по целия Одрински вилаят, към който са били и
нашите села, та чак до Цариград.
Буен  характер,  но  справедлив  бил  Джелеп  Божко,  както  за
българите, така и за турците. Където имало спор или селски въпроси
да се решават викали Джелеп Божко да ги решава.
По това време в землището на селото ни, местността „Чочов юрт”
е имало турско село от 10-12 къщи, където имало джамия в двора на
Костов Кольо Ивановите. Там дерибействал турчина Коджа Хасан, зъл
и  докачлив  турчин.  Завиждал  той  на  Джелеп  Божко,  но  не  можел  с
него да се мери по снага, хубост и ум. Всички турци и българи само за
Джелеп  Божко  говорели,  само  него  почитали  и  слушали.  Колкото
злобен, дваж по-злобен ставал Хасан. Кроил различни планове и все
не успявал да навреди на Джеп Божко.
Но веднъж когато Джеп Божко излязъл по търговия из Одринския
вилаят,  оставил  двамата  си  сина  Стойно  на  26  години и  Митьо  на  20
години с жена си и дъщеря си да му гледат стоката и къщата. По това
време  върлували  башибозуци  по  българските  земи  и  отвличали
българки,  за  да  ги  продават  в  Цариград  по  харемите  на  богатите
турци.  Коджа  Хасан  ги  посреща  в  Дайлиския  път  и  през  нощта  ги
завежда в къщата на Джеп Божко. Башибозуците отвлекли жена му и
14  годишната  им  дъщеря  Мария.  След  това  Джелеп  Божко  е  ходил  в
Цариград  да  търси  и  откупи  жена  си  и  дъщеря  си,  но  никъде  не  ги
открил.  За  да  отмъсти  на  Коджа  Хасан  той  го  убива  и  заедно  със
синовете си и стоката си се укрива и заселва на мястото на сегашното
ни  село  Малка  Детелина.  Същото  това  място  тогава  е  било  гъста
непроходима  гора.  Построява  си  къща  изплетена  от  пръти,  сечени
около  самата  къща  и  измазва  с  кал.  Много  българи  и  турци  знаели
къде се укрива Джелеп Божко, но никой не го е издавал на турските
власти. Много скоро след заселването на това място, той оженил сина
си Стойно за момиче от село Медникарово, и за  да не е сам повикал
брата на снаха си – Иван Желязков, който също си построява къща до
Джелеп Божко. Така покълват корените на двата рода от нашето родно

село - дядо Божковия и дядо Желязковия, които са били и най-старите
големи  родове  на  селото  ни.  След  това  около  тях  се  заселват  от
Градец  от  Матьовата  махала  –  Димо  Йовчевите  и  Недьо  –  Гочевите,
дядо  Петровите  от  Гледачево,  Гоче  Вълковите  от  Овчарци,  Тенков
Дичовите, Марков Господиновите, Жельовите и Янко Дичовите и други
от Голяма Детелина, които се завръщат в Новозагорското село – Малка
Детелина.  По  данни  от  музея  и  преданията  това  става  около  1815-
1820 година и тогава се оформя селото Малко Терфилий.
По  време  на  голямата  чума  останалите  живи  турци  от  турското
село  в  местността  „Чочов  юрт”  –  за  да  се  спасят  от  тази  болест  се
вдигнали и заселили в новозаправеното наше село, поради което са го
нарекли  „Турско  Терфилий”.  По  време  на  освобождението  е
преименувано  на  село  „Малко  Терфилий”  за  разлика  от  „Голямо
Терфилий”  или  Българското  Терфилий.  По-късно  е  преименувано  на
село  „Малка  Детелина”,  което  е  най-сполучливото  му  име  защото  в
богатата местност „Гереня” край селото ни много добре вирее тревата
детелина - наричана на турски терфил.
Тази  местност  беше  най-богатата  част  от  землището  на  селото
ни,  повече  от  1000  декара,  не  беше  гориста,  равна  е  с  една  дума
приказно,  естествено  богато  пасище,  с  обилен  водопой,  опасано  от
реката Чобан азмак от север и изток. Голяма радост беше за децата и
пастирчетата,  когато  на  Гергьовден  изкарваха  добитъка  на  паша,
слушаха жабешкия концерт в реката, къпеха се и се плискаха чак до
залез слънце.
Сега  там  и  помен няма  от тази  богата  местност,  няма  я  росната
трева детелина, няма го жабешкия концерт в реката. Сега дори трудно
бихте  определили  приблизително  къде  беше  тази  богата  местност,
след като е извършена разкривката от Марица изток.
В  землището  на  селото  ни  преди  заселването  на  нашето  село
също  е  имало  малки  селища,  които  са  били  разрушавани  неизвестно
по  какви  причини.  Така  например  в  местността  Кютюк  баир  е  имало
тюркменско селище, гробището на което стоеше преди разкривките на
Марица изток. В местността на р. Дуранли, където бяха нивите на Гочо
Янков  и  Желязко  Иван-Жечев  са  изпълнени  със  зидове.  Там  се  е
намирало  с  Дуранлий  –  Югоизточно  от  селото  на  2  км  по  пътя  за
Мъдрец  в  местността  Манастирски  гробища,  от  където  са  извадени 4
броя  бели  мраморни  камъка  дълги  около  2  м  и  дебели  50-60  см  в
диаметър,  много  добре  загладени,  два  от  които  до  скоро  стояха  в
училищния двор, а другите два служеха за валяци по време на харман 5
на Иван Дичев и Георги Янков. Преданието е, че там е било войнишки
пост  за  охрана  и  почивка  на  турската  хазна,  когато  е  пренасяна  от
Стара Загора за Одрин. Тези данни и предания говорят много по-рано
преди заселването на селото ни са обитавани от други хора живели по
тези места (допълнено на ръка – „Карджакьово след опожаряването му
е останала само чешмата, Карджакьовската чешма”).
Преданието  за  местността  „Касап  дере”  е,  че  турците  убиват
млад  българин  като  са  го  драли  жив  (допълнено  на  ръка  –
„Балабанлията”).  Българите  за  да  си  отмъстят  потърсили  помощта  на
Кара  Кольо  от  Омарчево,  който  хайдутлувал  по  нашия  край.
Завардили  пътя,  по  който  турците  са  прекарвали  за  Турция  стада
добитък, избили карачите турци и изклали цялото стадо добитък като
ги  закачили  по  дърветата.  По  тази  причина  е  ходила  комисия  от
французи  и  турския  бей,  която  се  изразила,  че  там  е  била  истинска
касапница  и  от  тогава  тази  местност  започнали  да  я  наричат  „Касап
дере” (допълнено на ръка – „или Небилитски път в старите карти”).
Преданието  за  слепия  кладенец  в  местността  „Чочов  юрт”  край
пътя  за  с.  Трояново,  който  е  ползван  от  заболялото  от  чума  турско
село е затворен, за да не се заразят минаващите край него пътници.
Има и други предания и легенди за селото и местностите, с които не
считаме да ви занимаваме.
(Допълнено на ръка –„ През 1903 година по неизвестни причини
е  имало  голяма  миграция  на  целия  район.  Цели  семейства  са  се
изселвали  в  Айтошко,  тъй  наречените  „новите  села”-  Васкево
(Горноезеро), Кайлий (Камено) Аптаразак (Лясково)”.
След  освобождениет  на  България  от  османско  иго  през  1878
година нашето село е било самостоятелна община до ....(не може да се
прочете)  година  (допълнено  на  ръка  –  „околия  Новозагорска”).  След
това  съгласно  правителствено  разпореждане  е  включено  в
централната община с. Градец. От началото на 1946 година е отделено
пак  като  самостоятелна  община  до  1956  година.  От  1957  година
преминава  към  община  с.  Гледачево,  окръг  Сливенски,  след  което  с
правителствено  разпореждане  община  Гледачево  и  съставните  села
Малка  и  Голяма  Детелина  преминават  към  Страрозагорски  окръг  –
селищна  система  Раднево.  Съгласно  разпореждане  180  от  октомври
1976  година  селото  Малка  Детелина  се  изселва  поради  това,  че
попада  в  района  на  откритите  рудници  на  Марица  изток.  И  на
последно  място  с  Указ  №  4314  държавен  вестник  ....(не  може  да  се
прочете) от 1984 година с. Малка Детелина се заличава от списъка на неселените  места  в  България,  с  което  се  сложи  край  на съществуването на родно село.
От  изнисеното  се  вижда,  че  съдбата  на  селото  е  била  да  се
заселва  и  разрушава  три  пъти.  Това  е  последното  и  окончателно
изселване,  което  беше  най-трудно  поносимото  за  малка-детелинци.
Благодарение  на  народната  власт  и  Марица  изток  където  работеха
голяма  част  от  жителите  на  селото  ни  и  получаваха  добри  заплати
издигнаха  много  двуетажни  къщи,  добре  обзаведени  и  с  уредени
дворове  (допълнено  на  ръка-  „за  момента  тогава  наброяваше  185
къщи  и  селото  имаше  830  жители”).  Всичко  това  трябваше  да  се
разруши  и  пренесе  по  десетки  места  на  стотици  километри,  като  се
заселват в други градове и села на България, да оставят роден дом и
отново да градят такъв, да уреждат нов двор и създават нови удобства
за  живеене  (допълнено  на  ръка  –  „в  чужди  села  и  градове  на  нови
места”).

P.S.
В  случай,  че  този  материал  бъде  прочетен  от  моите  съученици
(родени  през  1952  година  и  завършили  осми  клас  в  с.  Голяма
Детелина  -  випуск  1967  година)  или  от  други  хора  от  нашия  край
много ще се радвам да ми пишат на следния ел. адрес: iigv@abv.bg
От с. Малка Детелина си спомням, че родените през 1952 година
мои съученици са (по ред от единия до другия край на селото): Станка
Димитрова,  Иван  Динев  (Генадиев),  Жечка  Иванова,  Иванка
Величкова, Денка Тонева, Димитринка Енчева и Иван Митев(?).
От  с.  Голяма  Детелина  за  съжаление  си  спомням  само  името
Георги  Михалев  (с  него  учихме  в  Строителния  техникум  в                
гр. Ст. Загора). 
От  с.  Овчарци  си  спомням  имената  на:  Руска  Добрева,  Катя
Проданова, Иван Иванов и Иван Куртев. 
Моля  да  ме  извинят  тези,  които  съм  пропуснала,  но  от
завършването ни изминаха повече от 45 години.

Подробно може да се запознаете с текста от документа , качен от Йовчо Станев ТУК

Коментари

2 #1 jekov
на февруари 15 2015 20:10:46
Имам спомен през 1972 г от панаира на Богородица в М.Детелина. Качиха ни на магарицата Събка(царствие й небесно) с Живко Митев и то само от Трояново ни закара в М.Детелина) .Неведнъж сме се къпали,като деца в Голямо Терфелийския язовир. Помня гемията на брега.Някога там е имало бира-скара. Имам съученик Димитър Димитров(електротехникум Ст.Загора), от Голяма Детелина, чийто семейство се пресели в с.Богомилово 1979 г.

Напишете коментар

Трябва да сте регистриран за да напишете коментар

Оценки

Оценяването е достъпно единствено за потребителите.

Влезте за да можете да давате оценки.

Няма оценки

Банер само за ГОСТИ Only for Guests Registration Регистрация

Web Hosting
Време за зареждане: 1.05 секунди
2,221,570 уникални посещения
www.000webhost.com